Често действията ни са ограничени и относителни. затова пък мисълта ни има привилегията да е свободна и неограничена.
Мисълта си изразяваме чрез думите. емоциите и осъществяване на съзнанието.
Дали преобладаващата част от своята дейност мозъкът не посвещава на самонаблюдение и анализ на това, което се складира в нашата памет?! А какво да складираме там? Не зависи ли това от интелигентността и чувствителността на всеки един човек?
И като че ли има разлика в начина,по който функционират мъжкия и женския ум.:)
За мъжкия ум е характерна склоността към систематизиращо мислене, при което има стремеж към анализиране и конструиране, за да се проумеят правилата,които управляват функционирането на системите, как действат нещата, т.е. как работи светът.
Обратно на това женския ум се характеризира с по-изразена емоционална съпричастност(емпатия) или способността да се идентифицират емоциите, преживяванията и мислите на другите и на тях да се отговори чрез адекватна ответна емоция.
Трябва ли да следваме това, към което ни провокират мислите ни?! ...Логично:)...незнам...Никой не може да предвиди, какво ще му поднесе животът.Никой не знае, какво писмо му е написала съдбата.Затова какво ни остава?!...Освен да трупаме в паметта и да мислим, анализираме и търсим отговорите...И ако ги намерим,... те за всеки човек са индивидуални.
